На 9-10 години чух за първи път тяхна песен. И до днес музикалната магия, сътворена от „ливърпулската четворка” – Джон, Пол, Джордж и Ринго - изпълва музикалното ми съзнание. Беше време, когато всяка нова песен се превръщаше в тема на разговор, имаше цвят, мирис, първо докосване до момиче, приятелски настроения и много фантазия за свободния дух на същото поколение, което живееше отвъд Желязната завеса. Неясно как, 1966г. през нея се „промъкна“ и филмът A Нard Days Night с една единствена прожекция в несъществуващото вече софийско кино „Македония“. Гледах, слушах, плаках и не вярвах на очите си: за около час и половина станах съпричастен на бийтъл – манията, обхванала целия свят. В песента НАЙ- ЩАСТЛИВИЯТ МЪЖ преплетохме звуците и спомените си от най-великата епоха на поп музиката - 60 те години на 20 век!

I was 9-10 when I heard a song of theirs for the first time. The musical magic created by “The Liverpool four” John, Paul, George and Ringo fills my mind. There was a time when their each new song was discussed. It had a color, aroma, first touch of a girl, friendly moods and a lot of fantasy for the free spirit of the same generation living beyond the Iron curtain. Strangely enough in 1966 somehow the film “A Hard Day’s Night” sneaked here and was screened just once in the already non-existent Sofia movie theater “Macedonia”. I was watching, listening and crying. I hardly believed my eyes and for about an hour and a half I became part of the Beatle mania, which had spread throughout the whole world. In the song The Happiest Man we wove the sounds and memories of the greatest epoch of pop music – the 60-s of last century.

Паметникът на Св.Патриарх Евтимий - наричан ПОПА, в центъра на София, бе мястото, където всеки ден, след училище, през 70-те години се срещах с приятелите. Там обменяхме информация за най-новата “тава” на поредното музикално явление, чутото или пропуснатото от “полу-заглушените” радиопредавания на Radio Luxemburg или MINI MAX на Белградското радио…нашите основни информационни източници. И оттам - на купон в апартамента на някой от компанията.С надут до край грамофон или малък касетофон, плътно притиснати един до друг под звуците на Creedence. И първите видения, че бихме могли да бъдем звезди като тях…

The monument of Patriarch Evtimii, called POPA, in the heart of Sofia, was the place where I met with friends every day in the 70-s. There we exchanged information about the latest LP of a new musical phenomenon, about the heard or missed from the semi muffled radio programs of Radio Luxemburg or MINI MAX of the Belgrade Radio – our main sources of information. And from there – straight to a party in the apartment of one of our friends. The gramophone or the little cassette player was played at maximum volume, we squeezed under the sound of Creedence. And the first dreams that we could be stars like them…

ЩУРЦИТЕ бяха българското измерение на музикалните ни мечти от онова време. Моето старо приятелство с китариста на групата Пеци Гюзелев, безкрайните нощни дискусии на тема музика, китари, усилватели и тонколони правеха мечтата реалност. Рок парчетата на тази феноменална българска група бяха част от нашите вибрации. По-късното приятелство с Кирчо Маричков и Валди Тотев ме е вдъхновявало в реализирането на първите два авторски албума ГРАДЪТ и НИКОГА НЕ Е КЪСНО, продуцирани с тяхното активно участие.

“SHTURZITE” / The Crickets/ were the Bulgarian dimension of our musical dreams at that time. My friendship with the guitarist of the band Petsi Giuzelev, our endless night discussions about guitars, amplifiers and speakers, made the dream come true. The rock pieces of this phenomenal Bulgarian group were part of our vibrations. My later friendship with Kircho Marichkov and Valdi Totev have inspired me for the making of my first 2 original albums “THE CITY” and “ IT IS NEVER TOO LATE”, produced with their active partnership.

Не притежавах много плочи, но със сигурност съм един от първите в моя приятелски кръг, докоснал се до песните на уникалния американски дует Simon and Garfunkel - чрез лично закупената в САЩ от баща ми винилова плоча BRIDGE OVER TRUBLED WATER. Занесох я на ПОПА и мигновено бе презаписана и разпространена…Някъде по това време започнах своите експерименти да пиша песни. You tube се случваше само "на живо" късно вечер, но именно “чрез тръбата” разбрах десетилетия по късно за музикалното приятелство на моя идол Paul Simon с другия такъв - George Harrison. Това ме вдъхнови да им напиша и посветя песен.

I did not have many LPs, however I definitely was one of the first in my circle of friends who touched the songs of the unique American duet Simon and Garfunkel – by means of the Vinyl LP bought by my father from the USA - BRIDGE OVER TROUBLED WATER. I took it to POPA and it was instantly recorded and spread… It was around this time that I started experimenting to write songs. You tube happened only “live” late at night, but decades later form “The tube” I learned about the musical friendship of my idol Paul Simon with my other idol – George Harrison. This inspired me to write and dedicate them a song.

Магията на песента е в музикалната хармония и естествената връзка с текста или стиха, по който е написана. Стихотворението на Борис Христов пресъздава по неповторим начин два безкрайни свята…този на поета и този на музиканта. Двамата с Борис решихме да посветим песента си на незабравимия Радой Ралин. Всеки от нас знае защо…А талантите от АКАГА харесаха песента и просто я изсвириха в духа на CHICAGO.

The magic of the song is in the musical harmony and the natural connection with the lyrics or the poem, which is used. The poem of Boris Hristov recreated in a unique way two endless worlds - this of the poet and the one of the musician. Boris and I decided to dedicate the song to the unforgettable Radoy Ralin. Each of us knows why. The talented musicians from AKAGA liked it and played it in the spirit of CHICAGO.

Преди 30 години срещнах Пешето. Няма да е пресилено ако кажа, че той е мое музикално откритие по простата причина, че заедно с мен и първата ни група ПРИЯТЕЛИТЕ НА ПЕСЕНТА се качи на музикалната сцена. От тогава и до днес сме неразделни в нашия музикален свят, където високо горе, над нас е “окачен” портретът на Eric Clapton…

I met Pesheto 30 years ago. It would not be an overstatement if I said that he is my musical discovery, for the simple reason that he stepped on the stage together with me and our first band FRIENDS OF THE SONG. Since then we are inseparable in our music world, where up above us is “hanging” the portrait of Eric Clapton.

Моята музикална “кариера” започна през 1976г. като соло вокалист на източно-германската банда OCTOGON. През четирите студентски години в Германската Демократична Република (вече в историта ☺), въпреки вледеняващото полицейско присъствие на ЩАЗИ, усетих духа на свободното музициране. А и Свободата беше само отвъд Стената – Берлинската ☹. Тогава интерпретирахме на воля и без задръжки CHICAGO, BLOOD SWEET AND TEARS, OTIS REDDING, TEMPTATION и… “ранния” SANTANA. Когато се върнах в България изживях тежка криза. Описал съм я в тази песен…

My musical “career” started in 1976 as a solo-vocalist of the East German band OCTOGON. During my 4 years of university in the German Democratic Republic / already in the past/, despite the freezing presence of STAZI, I felt the spirit of the free making of music. Moreover the freedom was just beyond the Wall – the Berlin Wall. At the time we were interpreting freely and without inhibition CHICAGO, BLOOD SWEAT AND TEARS, OTIS REDDING, THE TEMPTAIONS and… the early Santana. When I returned to Bulgaria I lived through a harsh crisis. I have described it in this song.

Доброто ми приятелство с Мишо Белчев е също от десетилетия. Музикалните ни нощи в незабравимата бащина къща в софийският квартал Лозенец около бялото пиано на майка ми (което всъщност беше черно, но осъмна една сутрин пребоядисано :-) бяха весели, безгрижни изпълнени със стихове и много песни. Френският текст в тази песен е моят дълбок поклон към френската културна традиция и великите “шансони” на голямата нация!

Michail Belchev has been my friend for decades. Our musical nights in my unforgettable home in the Sofia district Lozenets around my mother’s white piano /The piano was actually black, but one morning it had turned white – painted/ were happy, carefree, filled with poems and many songs. The French text of this song is my deep bow to the French cultural tradition and the great “chansons’ of the big nation!

Край това бяло пиано започна и моето приятелство с Михаил Шишков. Не съавторът на тази песен, а бащата. Човекът, който ме окуражи да пиша песни и първи записа на магнетофонна лента. Днес Михаил Шишков-син е един от най-талантливите и уважавани български музиканти и неизменно до мен със своите аранжименти и многобройни инструменти. Общата ни любов към JJ CALE и цялата атмосфера около него и други колоси на американската музикална сцена ни вдъхнови да им напишем песен...

Around that white piano started my friendship with Mihail Shishkov. Not the co-author of this song, but his father. He was the man who encouraged me to write songs and record them on a magnetic tape. Today Mihail Shishkov – son is one of the most talented and respected Bulgarian musicians. He is invariably next to me with his orchestrations and numerous instruments. Our common love to JJ CALE and the whole atmosphere around him and other giants of the American musical scene inspired us to dedicate them a song.

Мястото където обичам да бъда е Бяла, на Черно море. За картината, която се разкрива там има едно точно определение…пасторална. Стихосбирките на Георги Константинов ме съпровождат навсякъде през последните 30 г. Там, където се сливат морето и небето, се роди и песента. Посветих я на човек, който по неповторим начин пресъздава подобни картини с китарата и групата си...

The place I love is Byala, at the Black Sea. The picture that unfolds before one’s eyes can only be described as pastoral. The poems of George Konstantinov are always with me during the last 30 years. The place where the sea and the sky meet is where this song was born. I dedicated it to the man who created similar pictures with his guitar and group in a unique way.

И тя и аз го обичаме. Стинг - този загадъчен, човечен, земен и креативен музикант.
И тя и аз сме такива. Стъпили здраво на земята, раждащи всеки ден нови идеи, мечти и реалности. И двамата се обичаме…Какво повече да ви кажа?

По-лесно ми е... да го изпея!

Both she and I love him. Sting – this mysterious, kind-hearted, earthly and creative musician. Both she and I are the same. Our feet are firmly on the ground; we bear new ideas, dreams and reality every day. And we love each other… What else can I say? It would be easier if I sang it to you!

Музиката живее от и за хората.Нямам спомен да съм бил някъде без до мен да е била и тя…китарата. Моята вярна спътница в добри и трудни моменти, с приятели, с познати и непознати, пред публиката.

Така и до днес...на 60, когато съм старо момче! Всъщност какво значение има възрастта, ако имаш висок дух, не забравяш корените си и имаш китара до себе си?

The music lives from and for the people. I do not remember having been anywhere without it… my guitar. It has been my loyal companion in good and difficult moments, among friends, among acquaintances and unknown people, before the audience. Until today, when I turn 60, when I am an old boy. Actually what difference does the age make when you have high spirits, you do not forget your roots and you hold a guitar?